﻿1
00:00:01,000 --> 00:00:06,000
Днешните телескопи изучават небето в електромагнитния спектър.

2
00:00:06,000 --> 00:00:10,000
Всяка част на спектъра ни казва различни неща за Вселената,

3
00:00:10,000 --> 00:00:13,000
даващи ни различни части от космическия пъзел.

4
00:00:13,000 --> 00:00:16,000
Най-мощните телескопи на земята и в космоса

5
00:00:16,000 --> 00:00:19,000
обединиха сили през последното десетилетие

6
00:00:19,000 --> 00:00:22,000
в уникална наблюдателна кампания, известна като GOODS,

7
00:00:22,000 --> 00:00:26,000
която достига на дълбоко из целия спектър назад в космическото време.

8
00:00:34,000 --> 00:00:36,000
Това е предаването на ЕЮО!

9
00:00:36,000 --> 00:00:39,000
Авангардна наука и живот зад стените на ЕЮО,

10
00:00:39,000 --> 00:00:41,000
Европейската Южна Обсерватория.

11
00:00:41,000 --> 00:00:47,000
Изучаване на крайната граница с нашия домакин д-р Джей, т. е. д-р Джо Лиски.

12
00:00:51,000 --> 00:00:54,000
Здравейте и добре дошли на това много специално "мултипредаване".

13
00:00:54,000 --> 00:00:56,000
Ще изследваме уникално сработване

14
00:00:56,000 --> 00:00:59,000
между някои от най-силните телескопи в света, едновременно

15
00:00:59,000 --> 00:01:01,000
на земята и в космоса.

16
00:01:01,000 --> 00:01:05,000
Сега, за да направим това, направихме подобно сработване между

17
00:01:05,000 --> 00:01:07,000
предаването на ЕЮО, предаването на Хъбъл,

18
00:01:07,000 --> 00:01:10,000
скритата вселена на Космическия Телескоп Спитцер и

19
00:01:10,000 --> 00:01:13,000
"Красивата Вселена" на Обсерваторията за гама лъчи Чандра.

20
00:01:14,000 --> 00:01:18,000
Аз съм Меагн Ватски за Красивата Вселена  от центъра на Чандра Гама-лъчи

21
00:01:19,000 --> 00:01:24,000
И аз съм д-р Робърт Хърт за Скритата Вселена от научния център на Спитцер НАСА

22
00:01:25,000 --> 00:01:29,000
Комбинацията от дълбоките наблюдения на много различни телескопи

23
00:01:29,000 --> 00:01:32,000
правят този проект толкова важен.

24
00:01:33,000 --> 00:01:36,000
Колкото по-дълго гледа един телескоп дадена цел,

25
00:01:36,000 --> 00:01:41,000
толкова по-чувствителни стават наблюденията и толкова по-дълбоко можете да гледате в космоса.

26
00:01:41,000 --> 00:01:44,000
Но за да видите цялата картина на това какво се случва във Вселената,

27
00:01:44,000 --> 00:01:48,000
астрономите също така се нуждаят от наблюдения в различните дължини на вълните,

28
00:01:48,000 --> 00:01:50,000
изискващи различни телескопи.

29
00:01:50,000 --> 00:01:55,000
Това са ключовите идеи зад Произхода на Великите Обсерватории Дълбоко Проучване,

30
00:01:55,000 --> 00:01:58,000
или GOODS за кратко.

31
00:01:58,000 --> 00:02:02,000
Проектът GOODS обединява най-развитите обсерватории в света,

32
00:02:02,000 --> 00:02:06,000
включващи Много Големия Телескоп на ЕЮО,

33
00:02:07,000 --> 00:02:11,000
телескопът Хъбъл на НАСА/ЕКА,

34
00:02:12,000 --> 00:02:14,000
космическият телескоп Спитцер,

35
00:02:15,000 --> 00:02:18,000
Обсерваторията за гама-лъчи Чандра и много други,

36
00:02:18,000 --> 00:02:20,000
всяка правеща изключително задълбочени наблюдения

37
00:02:20,000 --> 00:02:24,000
на отдалечената Вселена през електромагнитния спектър.

38
00:02:24,000 --> 00:02:28,000
Комбинирайки силите си и наблюдавайки една и съща част от небето,

39
00:02:28,000 --> 00:02:31,000
обсерваториите от GOODS  ни дават уникална гледка на формацията

40
00:02:31,000 --> 00:02:35,000
и еволюцията на галактики през космическото време,

41
00:02:35,000 --> 00:02:39,000
и картографират историята на разширяването на Вселената.

42
00:02:47,000 --> 00:02:49,000
Сега, това не е първия случай, когато телескопи

43
00:02:49,000 --> 00:02:53,000
ca използвани, за да ни дадат изключително дълбоки гледки на космоса.

44
00:02:53,000 --> 00:02:56,000
Например, Дълбокото Поле на Хъбъл е много дълбоко изображение

45
00:02:56,000 --> 00:02:59,000
на малък участък от небето в северното съзвездие Голямя Мечка.

46
00:02:59,000 --> 00:03:02,000
Това разкри хиляди отдалечени галактики

47
00:03:02,000 --> 00:03:06,000
въпреки фактът, че цялото поле е всъщност само петънце от небето,

48
00:03:07,000 --> 00:03:11,000
с размери подобни на песъчинка.

49
00:03:13,000 --> 00:03:17,000
Сега, с GOODS, много различни обсерватории

50
00:03:17,000 --> 00:03:20,000
обединиха силите си около две по-големи цели,

51
00:03:20,000 --> 00:03:24,000
едната е в Дълбокото Поле на Хъбъл в северното небе,

52
00:03:24,000 --> 00:03:27,000
и една центрирана в друга дълбока цел,

53
00:03:27,000 --> 00:03:30,000
Дълбокото Поле на Чандра, в южното небе.

54
00:03:30,000 --> 00:03:35,000
Всяко едно от основните полета на GOODs е 30 пъти по-голямо от Дълбокото Поле на Хъбъл,

55
00:03:35,000 --> 00:03:40,000
и допълнителни наблюдения покриват зона с размерите на една пълна Луна.

56
00:03:44,000 --> 00:03:48,000
Тези области от небето вече са били едни от най-широко изследваните територии,

57
00:03:48,000 --> 00:03:54,000
и така комбинацията от съществуващата архивна информация с многото нови, определени наблюдения

58
00:03:54,000 --> 00:03:58,000
ни дават неповторим поглед към историят на галактиките.

59
00:04:08,000 --> 00:04:14,000
При Много Големия Телескоп на ЕЮО в Паранал, 8.2 метровите гиганти

60
00:04:14,000 --> 00:04:19,000
бяха използвани за общо 100 нощи за определени наблюдения.

61
00:04:19,000 --> 00:04:23,000
Телескопите направиха изображения на региона в инфрачервена светлина,

62
00:04:23,000 --> 00:04:28,000
и на границата между видимата и ултравиолетовата светлина.

63
00:04:28,000 --> 00:04:33,000
При тези къси вълни, само  телескопите намиращи се в изключителни райони

64
00:04:33,000 --> 00:04:35,000
като Церо Паранал на МГТ

65
00:04:35,000 --> 00:04:39,000
има шанса да наблюдава през атмосферата на Земята.

66
00:04:40,000 --> 00:04:43,000
Телескопът Хъбъл на НАСА/ЕКА наблюдава

67
00:04:43,000 --> 00:04:46,000
регионите на GOODS оптически и в инфрачервената дължинa на вълните,

68
00:04:46,000 --> 00:04:51,000
за да може да засече галактики формиращи звезди сред останалите обекти.

69
00:04:51,000 --> 00:04:54,000
Сега, Хъбъл прекара общо 5 дена в наблюдаване на полетата,

70
00:04:54,000 --> 00:04:57,000
разделени в пет повторни посещения.

71
00:04:57,000 --> 00:05:01,000
Всяко от тези било разделено от предишното с около 45 дена.

72
00:05:01,000 --> 00:05:04,000
Сега, разпределяйки наблюденията по този начин,

73
00:05:04,000 --> 00:05:08,000
Хъбъл беше способен  да наблюдава за появата на нови супернови през месеците,

74
00:05:08,000 --> 00:05:12,000
даващи ни ключова информация за изучаването на разширяването и ускорението на Вселената

75
00:05:12,000 --> 00:05:14,000
породено от мистериозната тъмна енергия.

76
00:05:15,000 --> 00:05:20,000
Но не само Хъбъл правеше космически наблюдения за GOODS…

77
00:05:20,000 --> 00:05:24,000
Космическият Телескоп Спитцер на НАСА снима регионите на  GOODS

78
00:05:24,000 --> 00:05:28,000
в инфрачервена светлина за пет дена,

79
00:05:28,000 --> 00:05:32,000
в дължина на вълните до 30 пъти по-дълги от наблюденията на Хъбъл.

80
00:05:32,000 --> 00:05:36,000
Тези дължини на вълните са важни за разкриването на далечни галактики

81
00:05:36,000 --> 00:05:39,000
чиято светлина може да е закрита от космически прах,

82
00:05:39,000 --> 00:05:45,000
или разтегната от разширяването на Вселената, правещи ги невидими за Хъбъл.

83
00:05:45,000 --> 00:05:50,000
За тези далечни галактики, снимките на Спитцер също говорят на астрономите относно тяхната възраст

84
00:05:50,000 --> 00:05:56,000
и тяхната обща маса от звезди - допълваща информацията от Хъбъл.

85
00:05:56,000 --> 00:06:01,000
А сега, нека се преместим от инфрачервените към доста по късите дължини на вълните…

86
00:06:01,000 --> 00:06:06,000
Също в орбита, Гама-лъчевата Обсерватория Чандра вече е наблюдавала полетата GOODS

87
00:06:06,000 --> 00:06:10,000
в многобройни дълги наблюдения направени през годината.

88
00:06:10,000 --> 00:06:14,000
Изображенията на Чандра са най-дълбоките гамалъчеви изображения правени някога,

89
00:06:14,000 --> 00:06:17,000
и засече над 200 източника на гама-лъчи

90
00:06:17,000 --> 00:06:21,000
които се вярва да са супермасивни черни дупки в центровете на млади галактики.

91
00:06:21,000 --> 00:06:25,000
Гамалъчите се пораждат от изключително горещи междузвездни газове

92
00:06:25,000 --> 00:06:27,000
падащи в черните дупки.

93
00:06:29,000 --> 00:06:34,000
Тези наблюдения на в различни дължини на вълните разкриха десетки хиляди галактики.

94
00:06:34,000 --> 00:06:38,000
За да разбираме повече историята и образуването на галактиките

95
00:06:38,000 --> 00:06:41,000
през огромното разтегляне на историята на Вселената,

96
00:06:41,000 --> 00:06:44,000
трябва да се научим да измерваме по-прецизно разстоянията,

97
00:06:44,000 --> 00:06:47,000
за да ги нагодим в космическото време.

98
00:06:47,000 --> 00:06:50,000
Тъй като тези галактики са толкова далеч,

99
00:06:50,000 --> 00:06:52,000
светлинните вълни, които виждаме днес от тях

100
00:06:52,000 --> 00:06:56,000
са започнали пътуването си до около преди 13 милиарда години,

101
00:06:56,000 --> 00:06:59,000
и тъй като Вселената се разширява от началото на Големия Взрив,

102
00:06:59,000 --> 00:07:04,000
тогава Вселената бола по-малко от 1/7 от сегашния си размер.

103
00:07:06,000 --> 00:07:09,000
Повреме на милиардите години на пътуване на светлината,

104
00:07:09,000 --> 00:07:14,000
нейната дължина се разтягала докато се разширявало и пространството.

105
00:07:14,000 --> 00:07:16,000
Този ефект известен като "червено отместване"

106
00:07:16,000 --> 00:07:21,000
защото, например, светлина, която била по произход синя или ултравиолетова на свят

107
00:07:21,000 --> 00:07:24,000
е преминала към по-дълга и по-червена дължина на вълната.

108
00:07:27,000 --> 00:07:30,000
Отново на земята, астрономите използват спектрографи

109
00:07:30,000 --> 00:07:32,000
в Много Големия Телескоп на ЕЮО

110
00:07:32,000 --> 00:07:34,000
за да улавят спектъра на галактики,

111
00:07:34,000 --> 00:07:37,000
разпръсквайки светлината си като цветовете на дъгата.

112
00:07:38,000 --> 00:07:40,000
Сега спектърът позволява на астрономите да измерват

113
00:07:40,000 --> 00:07:43,000
червеното отместване на галактиките, а оттам, тяхното разстояние.

114
00:07:43,000 --> 00:07:46,000
Обширна кампрания произведе червени отмествания

115
00:07:46,000 --> 00:07:49,000
за почти 3000 галактики в полетата на GOODS.

116
00:07:49,000 --> 00:07:51,000
А сега с тези знания можем да поставим галактиките

117
00:07:51,000 --> 00:07:54,000
в техните разстояния по широк конус на пространството,

118
00:07:54,000 --> 00:07:56,000
простираща се от нашата собствена гледна точка

119
00:07:56,000 --> 00:07:59,000
като прожектор лъч в космоса.

120
00:07:59,000 --> 00:08:01,000
Можем да направим изумително пътешествие

121
00:08:01,000 --> 00:08:04,000
през един вид тунел към края на Вселената.

122
00:08:04,000 --> 00:08:07,000
В някои места, групите галактики заедно,

123
00:08:07,000 --> 00:08:11,000
формират структури, които са с размер до десетки милиони светлинни години.

124
00:08:15,000 --> 00:08:19,000
Благодарение на GOODS и други проучвания в същия регион,

125
00:08:19,000 --> 00:08:23,000
тези области от небето са уникално добре изучени

126
00:08:23,000 --> 00:08:25,000
с висока резолюция, дълбоки наблюдения

127
00:08:25,000 --> 00:08:28,000
през широк диапазон от дължини на вълните,

128
00:08:28,000 --> 00:08:30,000
като ще има и още.

129
00:08:34,000 --> 00:08:39,000
Например, Атакамския Експериментален Телескоп Откривател на следи, или АЕТО,

130
00:08:39,000 --> 00:08:43,000
прекара общо 300 часа - почти две пълни седмици -

131
00:08:43,000 --> 00:08:45,000
снимайки регионът в подмилиметрови дължини на вълните,

132
00:08:45,000 --> 00:08:50,000
от своята висока позиция на 5000 метра в платото Чахнантор

133
00:08:50,000 --> 00:08:52,000
в Чилийските Анди.

134
00:08:54,000 --> 00:08:56,000
Наблюдения в тези вълни

135
00:08:56,000 --> 00:08:58,000
са идеални за откриване на червено отместване на светлината

136
00:08:58,000 --> 00:09:02,000
на далечни прашни галактики в ранната Вселена.

137
00:09:02,000 --> 00:09:05,000
Заради по-дългата вълна на подмилиметровата си светлина,

138
00:09:05,000 --> 00:09:10,000
изображенията на АЕТО не са толкова ясни, както визуалната или инфрачервената снимка.

139
00:09:10,000 --> 00:09:13,000
Въпреки това, благодарение на дълбоките изображения на Спитцер,

140
00:09:13,000 --> 00:09:15,000
както и изображения направени в радиовълни,

141
00:09:15,000 --> 00:09:19,000
можем да сравним и идентифицираме обекти открити от АЕТО

142
00:09:19,000 --> 00:09:22,000
с галактики видяни в други дължини на вълните.

143
00:09:22,000 --> 00:09:24,000
Подмилиметровата светлина

144
00:09:24,000 --> 00:09:29,000
разкрива, че стотици звезди биват формирани на година в тези галактики.

145
00:09:29,000 --> 00:09:31,000
В следващите няколко години,

146
00:09:31,000 --> 00:09:35,000
АЛМА, Атакамската Милиметрова/Подмилиметрова мрежа телескопи,

147
00:09:35,000 --> 00:09:38,000
строяща се в моментана същото плато като АЕТО,

148
00:09:38,000 --> 00:09:41,000
ще започне първите си научни  наблюдения.

149
00:09:41,000 --> 00:09:44,000
Също наблюдавайки в подмилиметровата дължина на вълната,

150
00:09:44,000 --> 00:09:47,000
ще бъде много по-чувтвителна от АЕТО,

151
00:09:47,000 --> 00:09:49,000
и резолюция по-добра от тази на Хъбъл.

152
00:09:50,000 --> 00:09:53,000
АЛМА ще направи революция в разбирането ни на ранната Вселена

153
00:09:53,000 --> 00:09:57,000
разкривайки ни още много отдалечени, скрити в прах галактики

154
00:09:57,000 --> 00:10:01,000
които не могат да бъдат видяни с визуалните и инфрачервени телескопи.

155
00:10:03,000 --> 00:10:07,000
Тези проекти са отличен пример за това как наблюденията

156
00:10:07,000 --> 00:10:10,000
се обединяват из целия електромагнитен спектър,

157
00:10:10,000 --> 00:10:14,000
за да ни дадат пълна гледка на галактиките през цялата история на Вселената.

158
00:10:14,000 --> 00:10:19,000
Вече, астрономите написаха над 400 вестника основани на тези данни,

159
00:10:19,000 --> 00:10:21,000
и дори още се задават на поточната линия!

160
00:10:21,000 --> 00:10:25,000
И отгоре на всичко, наблюденията на полетата GOODS  ще продължи в бъдеще.

161
00:10:25,000 --> 00:10:30,000
Тези малки области от небето ще бъдат първостепенни цели за следващото поколение телескопи

162
00:10:30,000 --> 00:10:32,000
както на земята, така и в космоса,

163
00:10:32,000 --> 00:10:35,000
и астрономите по целия свят ще използват тези данни

164
00:10:35,000 --> 00:10:39,000
за да научават нови неща за Вселената за години напред.

165
00:10:39,000 --> 00:10:41,000
Казвайки довиждане на нашите приятели от другите обсерватории,

166
00:10:42,000 --> 00:10:46,000
аз съм д-р Джей слагащ край на предаването на ЕЮО и на предаването на Хъбъл...

167
00:10:47,000 --> 00:10:52,000
Аз съм Робърт Хърт слагащ край на Скритата Вселена и Научния Център на Спитцер,

168
00:10:52,000 --> 00:10:56,000
напомняйки ви, че има скрита Вселена само чакаща да бъде разкрита.

169
00:10:56,000 --> 00:10:57,000
А аз съм Меган Уатски

170
00:10:57,000 --> 00:11:02,000
слагаща край на Обсерваторията Чандра и Красивата Вселена.

171
00:11:02,000 --> 00:11:05,000
Присъединете се към мен за още едно космическо приключение,

172
00:11:05,000 --> 00:11:10,000
което съм сигурен, че ще ни изненада отвъд най-дивото ни въображение.

173
00:11:11,000 --> 00:11:13,000
Това беше мултипредаване от:

174
00:11:13,000 --> 00:11:16,000
Предаването на ЕЮО, Предаването на Хъбъл, Скритата Вселена, Красивата Вселена

175
00:11:17,000 --> 00:11:21,000
Предаването на ЕЮО е продуцирано от ЕЮО, Европейската Южна Обсерватория.

176
00:11:21,000 --> 00:11:25,000
ЕЮО, Европейската Южна Обсерватория е превъзходната меджународна научна и технологична организация в астрономията

177
00:11:25,000 --> 00:11:28,000
проектираща, строяща и управляваща световно най-развитите наземни телескопи.

178
00:11:28,000 --> 00:11:31,000
Атакамската Голяма Милиметрова/Подмилиметрова Мрежа Телескопи (АЛМА), международно астрономическо съоръжение

179
00:11:31,000 --> 00:11:34,000
е партньорство между Европа, Северна Америка и Източна Азия в съучастие с Чилийската Република.

180
00:11:34,000 --> 00:11:37,000
АЕТО е сътрудничестов между институтът Макс Планк за радиоастрономия,

181
00:11:37,000 --> 00:11:40,000
Европейската Южна Обсерватория, и Онсалската Космическа Обсерватория.

182
00:11:40,000 --> 00:11:44,000
Транскрипция ЕЮО ; превод — Боян Пунгов

183
00:11:46,000 --> 00:11:49,000
След като сте в час с ЕЮО,

184
00:11:50,000 --> 00:11:54,000
насочете се 'извън този свят' с Хъбъл.

185
00:11:55,000 --> 00:12:03,000
Предаването на Хъбъл подчертава най-новите открития на световно най-разпознаваемата и ценна космическа обсерватория,

186
00:12:04,000 --> 00:12:09,000
телескопът Хъбъл на НАСА/ЕКА

